„ЛЕСТНИЦЫ, КОТОРЫЕ МЫ ВЫБИРАЕМ”
Евгений Витальевич Подаков (р. 1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТЪЛБИТЕ, КОИТО ИЗБИРАМЕ
Дълго търсих я аз и открих тази стълба в небето,
първо сам не повярвах, но после че тя е – видях –
туй, що Бог сътворил е, божествено свети!
Спря дъхът ми, когато това осъзнах...
Връхлетя ме безкрайна вълна от фантазии диви –
като крал през живота вървя, мога всичко сега,
ще живея човешки – и с чест, и щастливо;
светло време отне ми предишна тъга...
Помечтах от душа за това и короната пробвах,
но небето заля ме с останки от мозък и тлен –
и видях, че наоколо има желаещи много,
а на стълбата – никакво място за мен...
Помисли си, селяко, защо се тревожиш
сред тълпата и с битка пробиваш към стръмния пик!
Пътят пряк е, но трудно до щастие води,
може себе си там да изгубиш за миг...
Нека няма покой и дори моят план да не стане,
ще строя своя стълба за полет томителен пак.
По глупашки безсмислен тъп избор измамен,
но върви му на всеки глупак...
Ударения
СТЪЛБИТЕ, КОИТО ИЗБИРАМЕ
ДЪлго тЪрсих я Аз и открИх тАзи стЪлба в небЕто,
пЪрво сАм не повЯрвах, но пОсле че тЯ е – видЯх –
туй, што бОг сътворИл е, божЕствено свЕти!
СпрЯ дъхЪт ми, когАто товА осъзнАх...
ВръхлетЯ ме безкрАйна вълнА от фантАзии дИви –
като крАл през живОта вървЯ, мОга всИчко сегА,
ще живЕя човЕшки – и с чЕст, и штастлИво;
свЕтло врЕме отнЕ ми предИшна тъгА...
ПомечтАх от душА за товА и корОната прОбвах,
но небЕто залЯ ме с остАнки от мОзък и тлЕн –
и видЯх, че наОколо Има желАешти мнОго,
а на стЪлбата – нИкакво мЯсто за мЕн...
ПомислИ си, селЯко, заштО се тревОжиш
сред тълпАта и с бИтка пробИваш към стрЪмния пИк!
ПЪтят прЯк е, но трУдно до штАстие вОди,
мОже сЕбе си тАм да изгУбиш за мИг...
НЕка нЯма покОй и дорИ мОят плАн да не стАне,
ште строЯ свОя стЪлба за пОлет томИтелен пАк.
По глупАшки безсмИслен тъп Избор измАмен,
но вървИ му на всЕки глупАк...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Подаков
ЛЕСТНИЦЫ, КОТОРЫЕ МЫ ВЫБИРАЕМ
Очень долго искал, и нашёл таки лестницу в небо,
Не поверил глазам, но потом убедился – она,
То, что Бог сотворил, разве спутаешь с чем-то?
Даже дух захватило, когда осознал...
Накатила волной вереница фантазий ярчайших –
Я смогу теперь всё и по жизни пойду королём,
Стану жить по-людски – буду весел и счастлив,
Вышло время тоски, наступает моё...
Помечтал от души, повертел на макушке корону,
Но едва не отшиб, рухнув с неба, остатки мозгов –
Разглядел наконец, что желающих тут миллионы,
А на лестнице места – всего ничего...
Вот и думай, мужик, есть ли смысл толкаться? –
И переть напрямик, полагая, что жизнь – борьба,
Только путь напролом вряд ли выведет к счастью,
Уж скорее на нём потеряешь себя...
Пусть не станет покоя, пускай ничего и не выйдет,
Буду лестницу строить, свою, за пролётом пролёт.
По-дурацки... бессмысленно сделанный выбор,
Но ведь в сказках – и дурням везёт...
http://www.stihi.ru/2012/05/28/3089
---------------
Руският поет Евгений Подаков (Евгений Витальевич Подаков) е роден на 9 ноември 1958 г. в селището Бошняково на остров Сахалин. Живял е в гр. Иркутск в Сибир и в гр. Донецк в Донбас. Завършил е факультета по аеромеханика и летателна техника в Московския физико-технически институт. Дълги години работи в Летателно-изследователски институт „М. Громов” в гр. Жуковски, Московска област. В момента живее в градчето Биково близо до Москва.